Направо към съдържанието

Eni

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Eni
Eni S.p.A.
„Палацо Ени“, седалището на групата
„Палацо Ени“, седалището на групата
ТипПублична
Търгувана катоBIT:ENI
NYSE: E
Индустриянефтопреработвателна промишленост
Основаване10 февруари 1953 г.;
преди 73 години (1953-02-10)
Основател
СедалищеРим, Италия
ПоложениеВ световен мащаб
Ключови личности
  • Джузепе Дзафарана (председател)
  • Клаудио Дескалци (CEO)
Служители32 492 (2024)[2]
ПродуктиНефт, природен газ, нефтопродукти
Годишни приходиПонижение 88,80 млрд. € (2024)[2]
Оперативна печалбаПонижение 5,238 млрд. € (2024)[2]
Чиста печалбаПонижение €2.62 млрд. € (2024)[2]
АктивиПовишение 146,.9 млрд. € (2024)[2]
Собственик
  • Министерство на икономиката и финансите (Италия) (1,997%)
  • банка Cassa Depositi e Prestiti (28,503%)
Дъщерни компании
Уебсайтwww.eni.com/en-IT/home.html
Карта Местоположение
Eni в Общомедия

Eni S.p.A. (предишно юридическо име Ente nazionale idrocarburi, „Национална агенция по въглеводороди“) е италианска мултинационална енергийна компания. Тя се счита за една от „суперголемите“ петролни компании в света, с пазарна капитализация от 40 милиарда евро към 31 декември 2024 г.[2] Италианското правителство притежава 30,5% „златна“ акция в компанията, 1,99% от които се държат чрез Министерството на икономиката и финансите на Италия, а 28,5% – чрез банката Cassa Depositi e Prestiti.[3] Компанията е част от борсовия индекс Euro Stoxx 50.[4]

През годините след основаването си компанията работи в много области, включително независим изпълнител по договори, ядрена енергетика, енергетика, минно дело, производство на химикали и пластмаси, оборудване за рафиниране/извличане и дистрибуция, хотелиерството и дори текстилна промишленост и новини.

С приходи от около 92,2 милиарда евро, Eni се нарежда на 111-о място както във Fortune Global 500, така и във Forbes Global 2000 през 2022 г., което я прави третата по големина италианска компания в списъка на Fortune (след Assicurazioni Generali и Enel) и втората по големина в списъка на Forbes (след Enel). В класацията Fortune Global 500 Eni е най-голямата петролна компания в Италия, втората по големина в Европейския съюз (след TotalEnergies) и 13-а по големина в света.[5][6] През 2024 г. компанията заема 151-во място в класацията Forbes Global 2000,[7] докато в класацията Fortune Global 500 тя е на 98-о място.[8]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Основният предшественик на Eni е създадената от държавата в края на 20-те години на XX век компания Azienda Generale Italiana Petroli (Agip).[9][10] След Втората световна война Енрико Матей е назначен за специален администратор, който да закрие Agip. С откриването обаче на газовото находище Caviaga в долината на река По процесът на закриване на Agip е спрян. Енрико Матей я превръща в държавен монопол (компания без конкуренция) и я преименува на Eni. Eni идва от пълното име на компанията Ente Nazionale Idrocarburi. Eni трябва да доставя енергия на Италия и да допринася за индустриалното развитие на страната.

Eni решава, че природният газ ще осигури необходимата енергия след кризата от петролното ембарго от 1973 г. Внася газ от Съветския съюз и Нидерландия. Компанията Snam започва строителството на транснационалния газопровод, пренасящ газ от находището Hassi-R-Mel в Алжир до долината на По. Газопроводът е с дължина над 2500 km. Започва в алжирската пустиня и пресича Тунис. След това пресича Сицилианския канал на дълбочина над 650 m, преминава през Сицилия и продължава по цялата дължина на италианския полуостров.

През 90-те години на XX век Eni се превръща от публично в акционерно дружество. По-голямата част от акционерния капитал на Eni е пуснат на пазара в четири последователни публични емисии. Международната дейност на Agip се разширява с нови придобивания в Алжир, Китай, Ангола, Северно море и Египет. Подписани са нови споразумения с Казахстан, Азербайджан и за дълбоководния нефт в Нигерия и Ангола. Eni придобива Agip и се превръща в производител на нефт и газ. Дневното производство на нефт и газ на Eni достигна еквивалента на 1871 милиона барела нефт.

В началото на XXI век Eni стартира много проекти за производство на възобновяеми енергийни източници в Италия, като преобразуването на своите рафинерии в Порто Маргера[11] и в Джела[12] в биорафинерии (рафинерии, които преобразуват органични материали в енергия) или строеж на фотоволтаични централи в Сардиния (Асемини,[13] Порто Торес[14]).

Eni е основният акционер на американската компания Commonwealth Fusion Systems (CFS).[15] Заедно с Масачузетския технологичен институт (MIT) CFS се опитва да построи ядрен реактор за термоядрена енергия на принципа токамак. Учените се надяват този реактор да бъде по-евтин от проектираните в други международни проекти.[16] През септември 2021 г. CFS провежда експеримент с използване на свръхпроводници с висока температура, който показа, че е възможно да се създаде камера за термоядрена реакция, която имитира процеса на термоядрена реакция на деутерий и тритий, който протича в Слънцето, с цел да се произведе устойчива енергия.[17]

Текущи операции

[редактиране | редактиране на кода]

Проучване и добив

[редактиране | редактиране на кода]

Eni се занимава с проучване (търсене) и добив на въглеводороди (нефт и природен газ) в Италия, Северна Африка, Западна Африка, Северно море, Мексиканския залив и Австралия. Компанията също така развива дейност в райони с голям потенциал за добив на нефт, като Каспийско море, Близкия и Далечния изток, Индия и Аляска.

Добивът на суров нефт идва предимно от Либия, Египет, Нигерия, Конго, Северно море и Ангола. По-малки количества суров нефт се добиват от Тунис и Съединените щати. Добивът на Eni в Китай започва през 1992 г., но той съставлява едва 1% от общото производство на суров нефт на Eni.

Газ

[редактиране | редактиране на кода]

Eni доставя природен газ. Продажбите на газ достигнат 50,88 млрд. m³ през 2024 г.[2] През юни 2008 г. компанията купува 57% от Distrigas, белгийска компания, която доставя природен газ.[18] През март 2009 г. тя купва останалата част от Distrigas. Към 30 юни 2009 г. Distrigas е изцяло притежавано дъщерно дружество на Eni.[19]

Електроенергия

[редактиране | редактиране на кода]

Eni произвежда електроенергия в Италия, като използва както природен газ, така и слънчева енергия.

Инженеринг и строителство

[редактиране | редактиране на кода]

Eni управлява Saipem, дъщерно дружество, и притежава 21,19% от компанията.[20] Saipem работи в областта на инженерството, услугите за нефтени находища и строителството.

Рафиниране и маркетинг

[редактиране | редактиране на кода]

Eni е един от най-големите оператори в областта на рафинирането и маркетинга на петролни продукти в Италия.[21] Eni се занимава и с търговия на дребно и едро в Централна Европа и Източна Европа.[22]

Устойчивост

[редактиране | редактиране на кода]

От 2007 г. Eni се класира в световния индекс за устойчивост на Dow Jones[23] и е включена в индекса FTSE4Good,[24] два известни индекса, които оценяват устойчивостта и етичните инвестиции на компаниите, регистрирани на международните пазари. През 2013 г. Eni е единствената компания от индекса FTSE 100 чрез MIB (Milano Italia Borsa), която получава тройно Е за стандартна етика.[25] Eni е сред първите 10 компании по устойчивост в класацията на WBCSD, която е създадена от глобална организация, включваща над 200 международни компании, работещи по въпроси, свързани с устойчивото развитие.[26] Eni участва в много проекти за борба с климатичните промени и сътрудничи с няколко институции за намаляване на въздействието си върху околната среда.[27][28]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ По силата на Закон № 136 от 10 февруари 1953 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 Annual Report 2024 // Eni.com, 5 април 2025.
  3. ↑ Списък на акционерите на Eni
  4. ↑ Frankfurt Stock Exchange // Архивиран от оригинала на 8 февруари 2019. Посетен на 28 февруари 2026.
  5. ↑ ENI | 2022 Global 500 // Посетен на 28 август 2022.
  6. ↑ The Global 2000 2022 // Посетен на 28 август 2022.
  7. ↑ The Global 2000 2023 // Посетен на 7 февруари 2025. (на английски)
  8. ↑ Fortune 500 // (на английски)
  9. ↑ ENTE NAZIONALE IDROCARBURI - Company Profile, Information, Business Description, History, Background Information on ENTE NAZIONALE IDROCARBURI // Advameg, Inc. Архивиран от оригинала на 22 декември 2017. Посетен на 25 май 2017. (на английски)
  10. ↑ Eni: the history of a great company // eni.com. Архивиран от оригинала на 22 февруари 2017. Посетен на 30 май 2017. (на английски)
  11. ↑ Eni has converted its refinery in Porto Marghera, Venice, to the production of high quality bio-fuel from vegetable oil and biomass
  12. ↑ Eni opens Gela bio-refinery in Europe
  13. ↑ ENI BUILDS PHOTOVOLTAIC PLANT AT SALT-PRODUCTION SITE IN SOUTHERN ITALY // 5 юли 2018.
  14. ↑ Eni Starts Production at Photovoltaic Plant in Porto Torres // Архивиран от оригинала на 15 август 2020. Посетен на 28 септември 2020.
  15. ↑ A new era in fusion research at MIT
  16. ↑ Tollefson, Jeff. MIT launches multimillion-dollar collaboration to develop fusion energy // Nature 555 (7696). 2018. DOI:10.1038/d41586-018-02966-3. с. 294 – 295.
  17. ↑ Fusion gets closer with successful test of new kind of magnet at MIT start-up backed by Bill Gates // 8 септември 2021.
  18. ↑ Distrigas Transaction
  19. ↑ Eni completes the acquisition of Distrigas // Eni, 6 май 2009.
  20. ↑ Eni завършва продажбата на 10% от акционерния капитал на Saipem
  21. ↑ OIL REFINING IN ITALY
  22. ↑ Global Presence // eni.com.
  23. ↑ Eni marks ninth year on Dow Jones Sustainability Index
  24. ↑ Eni SpA: Eni confirmed in the FTSE4Good Index
  25. ↑ STANDARD ETHICS ITALIAN INDEX
  26. ↑ WBCSD Reporting Matters 2019
  27. ↑ UNEP: Oil and Gas Methane Partnership Initiative to Manage Methane Emissions from Upstream Oil and Gas Operations
  28. ↑ Global Gas Flaring Reduction Partnership (GGFR)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Eni&oldid=12936414“.